Коледа, Коледа! – ни залива отвсякъде – по радио и телевизия, в песни и реклами. Отеква и в сърцата ни с представата за чист, пухкав сняг, топло бащино огнище, подбрана трапеза и, на колкото и години да сме, подаръци под елхата.
Седмица-две преди уречения ден бъркаме дълбоко в отънелите си джобове, вадим левчета и стотинки, кътани за посрещане на празника и подаръци на домашните, вкъщи замирисва на портокали и мандарини и на сърцето ни става някак по-леко. Спомняме си за страдащите деца, бедните, инвалидите, даваме по някое левче за благородните инициативи и се чувстваме добре – щедри, грижовни и дори не чак толкова обрулени от многото и непрекъснато възникващи трудности. В душите ни нахлуват забравени, изтиквани в някой затънтен ъгъл чувства – щом сме живи и здрави и празнуваме, всичко ще се оправи. Да, заслужен отдих. Душата също има нужда от почивка, може би дори повече от тялото, защото много по-рядко се сещаме за нея и не обръщаме внимание на потребностите й.
Всичко това наистина е чудесно – не може все да мислим за несигурността, безработицата, дебнеща ни непрекъснато, и многото нерешени въпроси, на които с мислене не може да се намери отговор. А всъщност на този ден се празнува събитие, което дава отговор на всичките ни въпроси и очаквания. Празнуваме получаването на най-ценния подарък, даден някога на Земята и хората – Божия син Исус Христос. Забързани и увлечени в приготовления за празника, унесени в грижите за бита, не обръщаме внимание на Единствения, Който наистина може да ни помогне и да промени живота ни към добро.
Библията казва: “И когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина си...”. Наистина злото на Земята стигнало своя апогей. В Римската империя, най-значимата политическа сила по онова време, моралното разложение било неописуемо. Човешкият живот нямал никаква цена. Учебниците по история казват, че три роба стрували колкото един вол. Оръдията на труда били по-скъпи от робите, затова кирките и лопатите се ценели по-високо от човека. Гладиаторските игри били в разгара си и всички, бедни и богати, искали хляб и зрелища. Развратът във всичките си форми се ширел необезпокояван от закона.
Тогава Бог даде на човечеството най-скъпото, което притежаваше – Своя Единороден Син. В скромната ясла във Витлеем се роди дългоочакваният Цар на царете и Господ на господарите, за Когото пророк Исаия преди петстотин години е писал: “Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.” (Исаия 6:9)
С живота и делата си Той даде пример за безгрешност, показа на хората кое е добро и зло и предложи прощение на греховете им. Оттогава светът вече не е същият. Колкото и да са спекулирали с религията през вековете, християнските ценности и морал винаги си остават движещата сила за добро в света. А смъртта и възкресението на Исус Христос ни обещават вечен живот, задоволяват жаждата, така дълбоко вкоренена в нас още с раждането ни – надеждата, че смъртта ще бъде победена. Изглежда странно, но защо да не вярваме в това. В същото Свещено писание, което разказва за раждането и смъртта на Христос, е казано: “Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.” (Отк. 21:4).
Хубаво е през тези дни, когато се говори толкова много за Рождество Христово, да отворим библиите, украсяващи рафтовете на библиотеките или забравени някъде на тавана, и с трепет да си припомним разказа за рождението, живота и смъртта на Исус Христос и посланията му към нас. Като знаем, че всевиждащото Му око винаги бди над нас и необятното му сърце е винаги готово да ни помогне, всичко изглежда по-лесно. Каквото и да се случи, не сме сами! Най-ценният коледен подарък е даден на всички, Бог е с нас завинаги.
Седмица-две преди уречения ден бъркаме дълбоко в отънелите си джобове, вадим левчета и стотинки, кътани за посрещане на празника и подаръци на домашните, вкъщи замирисва на портокали и мандарини и на сърцето ни става някак по-леко. Спомняме си за страдащите деца, бедните, инвалидите, даваме по някое левче за благородните инициативи и се чувстваме добре – щедри, грижовни и дори не чак толкова обрулени от многото и непрекъснато възникващи трудности. В душите ни нахлуват забравени, изтиквани в някой затънтен ъгъл чувства – щом сме живи и здрави и празнуваме, всичко ще се оправи. Да, заслужен отдих. Душата също има нужда от почивка, може би дори повече от тялото, защото много по-рядко се сещаме за нея и не обръщаме внимание на потребностите й.
Всичко това наистина е чудесно – не може все да мислим за несигурността, безработицата, дебнеща ни непрекъснато, и многото нерешени въпроси, на които с мислене не може да се намери отговор. А всъщност на този ден се празнува събитие, което дава отговор на всичките ни въпроси и очаквания. Празнуваме получаването на най-ценния подарък, даден някога на Земята и хората – Божия син Исус Христос. Забързани и увлечени в приготовления за празника, унесени в грижите за бита, не обръщаме внимание на Единствения, Който наистина може да ни помогне и да промени живота ни към добро.
Библията казва: “И когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина си...”. Наистина злото на Земята стигнало своя апогей. В Римската империя, най-значимата политическа сила по онова време, моралното разложение било неописуемо. Човешкият живот нямал никаква цена. Учебниците по история казват, че три роба стрували колкото един вол. Оръдията на труда били по-скъпи от робите, затова кирките и лопатите се ценели по-високо от човека. Гладиаторските игри били в разгара си и всички, бедни и богати, искали хляб и зрелища. Развратът във всичките си форми се ширел необезпокояван от закона.
Тогава Бог даде на човечеството най-скъпото, което притежаваше – Своя Единороден Син. В скромната ясла във Витлеем се роди дългоочакваният Цар на царете и Господ на господарите, за Когото пророк Исаия преди петстотин години е писал: “Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.” (Исаия 6:9)
С живота и делата си Той даде пример за безгрешност, показа на хората кое е добро и зло и предложи прощение на греховете им. Оттогава светът вече не е същият. Колкото и да са спекулирали с религията през вековете, християнските ценности и морал винаги си остават движещата сила за добро в света. А смъртта и възкресението на Исус Христос ни обещават вечен живот, задоволяват жаждата, така дълбоко вкоренена в нас още с раждането ни – надеждата, че смъртта ще бъде победена. Изглежда странно, но защо да не вярваме в това. В същото Свещено писание, което разказва за раждането и смъртта на Христос, е казано: “Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.” (Отк. 21:4).
Хубаво е през тези дни, когато се говори толкова много за Рождество Христово, да отворим библиите, украсяващи рафтовете на библиотеките или забравени някъде на тавана, и с трепет да си припомним разказа за рождението, живота и смъртта на Исус Христос и посланията му към нас. Като знаем, че всевиждащото Му око винаги бди над нас и необятното му сърце е винаги готово да ни помогне, всичко изглежда по-лесно. Каквото и да се случи, не сме сами! Най-ценният коледен подарък е даден на всички, Бог е с нас завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар