Как се празнува Бъдни вечер – 24 декември

Наричат този празник още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. Тогава свършват Коледни пости, започнали на 15 ноември на Коледни Заговезни. На Бъдни вечер важна роля имат бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е избрано право тригодишно дърво. Млад момък го отсичал, донасял го в къщи и го палели в огъня. Народът вярвал че бъднякът поддържа огъня в огнището през цялата година. Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. 
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така кромид лук, мед, изсушени плодове, ракия, вино- всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На масата се слага също сурово жито, счукан чесън с орехи, сол, оцет и вода и колакът от Игнажден. Изпича прясна пита със сребърна пара. На когото се падне паричката, през цялата година ще бъде здрав, щастлив и ще носи пари в къщата. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер е в семеен кръг. Най-възрастният в семейството прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Народът вярва че каденето прогонва злите сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. Хората не трябва да стават от масата, за да лежат кокошките върху яйцата и да измътят пиленца. Само най-възрастният може да става, но да ходи приведен, за да се превиват житата от зърно. Останалият хляб се слага на високо, за да израсне високо реколтата . След вечеря децата се търкалят върху сламата, за да натежат житата. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Вида на храните на трапезата имат поминален характер. При сядането около нея някъде се поставя чиния за Богородица. През нощта софрата не се прибира, защото съществува вярването, че починали роднини ще дойдат на вечеря. На Бъдни вечер се гадае за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта, за здравето хората от семейството, за предстоящи бракове.
През нощта на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от 8 до 12 години, които посещават домовете в село. Този ритуал се нарича нарича "коледуване". Коледарчетата носи дрянова пръчка украсена със сухи плодове, цветни кончета и пуканки – нарича се сурвачка или сурвакница. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Те не изпълняват песни, които се пеят по Коледа, а пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята на къщата е приготвила сутринта колачета (традиционни български хлебчета, обикновено с формата на геврек), които им дава заедно със сушени плодове или яйца. 
В църквите се отслужва света литургия.