Как да се отървем от махмурлука след празниците?

Снимка: Reuters

Едва ли има нужда да си обясняваме що е то махмурлукът, от къде идва и какви са нравите му. Според интересно проучване в Бостънския университет около 25-30% от хората може и да са устойчиви към махмурлук. Ако се съмнявате дали някога сте изпитвали неразположението, което той предизвиква, ето кои са основните му симптоми: болки в главата, гадене, умора, жажда и световъртеж, а ако е и по-сериозен, е съпроводен с потене на ръцете, треперене и ускорен пулс

Някои хора се шегуват, че най-добрите превантивни мерки, които можете да вземете срещу махмурлук е никога да не спирате да пиете. Реално погледнато, той се появява няколко часа, след като сте оставили последната чаша на масата, но нека това не ви стимулира да си сипвате нова, защото отравянето с алкохол, дори само като звучене, е много по-опасно, отколкото обикновения махмурлук.

Какво е действието на алкохола върху организма ни?

С няколко думи, той ни дехидратира, предизвиквайки ни да отделим около 1 литър урина в рамките на само няколко часа, дразни стомаха и стимулира отделянето на повече киселини, които създават чувство на парене. Физиологичните ни процеси се смущават. Дори да заспим много бързо, ще се събудим по-рано и с нарушен естествен биологичен ритъм. Повишава се нивото на кръвната захар и се чувстваме гладни и болни.

Най-добрият лек срещу махмурлук е разстоянието между нас и бутилката да е колкото се може по-голямо, но в случай че се стигне до това, сутринта да не знаем къде се намираме, а главоболието да не ни позволява и да разсъждаваме спокойно върху ситуацията, ето какво можем да направим.

Много алкохолни напитки съдържат конгенератори, които са биопродукти, прибавени в напитката за вкус или отделили се естествено в процеса на производството. Напитките, които съдържат предимно етанол (като водка или джин), стават причина за по-малко махмурлуци, отколкото тези, съдържащи конгенератори (вино и уиски).

Редуването на алкохолни с безалкохолни напитки и приемането на много течности (вода например), може да намали последиците. Ако се наспите хубаво, също можете да преживеете махмурлука по-леко, и не забравяйте да вземете лекарство против киселини в случай, че имате болки в стомаха. Парацетамолът и аспиринът тук не са най-подходящите медикаменти, които можете да употребите.

Разбира се, има и бабини рецепти против махмурлук – зелен чай, банани, зеле, физическо натоварване, яйца, чист въздух, женшен (не едновременно, разбира се) и какво ли още не, но не е научно доказано, че помагат. Ако според вас самите неприятните симптоми изчезват благодарение на някое от изброените алтернативни решения, то следвайте го.

От психологична гледна точка, чувството на вина и гнева от твърде голямото прието количество алкохол допринася за влошаването на състоянието ви на следващата сутрин, затова приемете случилото се равнодушно, ако не и с усмивка, и търпеливо изчакайте да ви мине.

Откриха проста причина за преяждането на Нова година

Снимка: Sxc.hu

Ако ни трябва оправдание за стръвнишкия апетит, с който се нахвърляме на коледната и новогодишната маса с апетитните сарми и шоколадовата торта, това е взривът на хормоните. Учените са изчислили, че така наречените хормони на глада в организма ни карат да ядем много мазна, сладка и нездравословна храна, даже когато стомахът ни се е напълнил. Резултатът е ясен – излишни килограми, складирани около талията.

Изследване на учени от югоизточния медицински център при университета в Тексас показва, че така наречените хормони на глада или грелините подбуждат мозъка да иска висококалорична храна, без значение какво количество вече сте изяли. Грелините се синтезират от организма, когато човек усеща силно чувство на глад, но при някои хора те продължават да работят дори и след нахранване.

Това откритие може да обясни новогодишния феномен – защо хората превръщат празничната нощ в „хранителна оргия“, като упорито поглъщат нови и нови лакомства, макар че в стомаха вече няма никакво свободно място. Грелинът е причина и да се „влюбим“ в определена храна.

Изводът е – не започвайте строга диета преди Нова година, защото точно на празника апетитът ви ще избухне като Везувий.

Купонът за Нова година – вкъщи, отделяме около 50 лева

Само 1% от българите заявяват, че ще празнуват на площада. Снимка: архив, Impact Press Group

76% от българите планират да посрещнат Новата година вкъщи. По-често от останалите у дома ще празнуват възрастните над 60 години, пенсионерите, живеещите в малките градове и селата, както и хора с по-ниски доходи.

Това сочат данни от национално представително изследване на НЦИОМ.

10% от анкетираните все още не са решили къде ще бъдат в новогодишната вечер – това са предимно младежи на възраст до 29 години, учащи и столичани.

В ресторант или клуб ще празнуват 5% от участвалите в изследването. На този вариант залагат хората, които живеят без лишения.

Общо 6% от интервюираните възнамеряват да пътуват за новогодишните празници – до друго населено място в страната, до зимен курорт или в чужбина.

1% от анкетираните ще отидат на концерт или на площада. Също 1% от интервюираните твърдят, че ще работят на Нова година.

Сравнително без промяна въпреки инфлацията остават и предвидените за празнуване средства. Една трета от анкетираните  (32%) са предвидили сума между 50 и 100 лв., 28% – между 20 и 50 лв. Близо една пета от хората ще отделят суми над 100 лв., а 15% – до 20 лв. 7% от участвалите в изследването посочват, че нямат възможност да отделят средства, за да празнуват.

Когато става въпрос за парите, заделени за подаръци на близките, 53% от българите твърдят, че ще се вместят в суми между 20 и 100 лв. 19% ще купят подаръци на стойност до 20 лв., а 11% – за повече от 100 лв. 17 % от интервюираните няма да отделят пари за подаръци.

34% от участвалите в изследването твърдят, че са предвидили да дадат средства за благотворителност. По-често от останалите това възнамеряват да направят хора на възраст между 40 и 49 години, хора с висше образование, жители на областните градове и хора с доходи над 290 лв. на човек от домакинството.
44% не възнамеряват да правят парични или предметни дарения (предимно защото доходите им не го позволяват), а 22% все още не са решили дали да подкрепят някоя благотворителна кауза, или не.

Обществените очаквания към бъдещето на страната, както и към персоналната перспектива на българите през 2013 г., са белязани от умерен оптимизъм, коментират от НЦИОМ.

43 на сто очакват по-добра 2013 година за страната, а други 7 на сто се надяват да е поне толкова добра, колкото отминаващата. Всеки пети българин очаква новата година да е по-лоша за страната от 2012-а, а всеки четвърти посочва, че тя ще бъде точно толкова лоша, колкото е била 2012 година.

Сред хората с оптимистични нагласи преобладават младите и образованите българи, както и хората със стандарт над средния. Очакванията към новата година в личен план са малко по-благоприятни от тези за страната. 44 на сто от българите очакват да живеят по-добре през новата година, а 18 процента - по-зле.

В сравнение с времето отпреди година и днес най-големи песимисти продължават да бъдат хората, които трудно се справят с предизвикателствата на кризата - хората над 50 години, нискообразованите, крайно бедните и ромите, констатират социолозите.

Изследването е проведено между 30 ноември и 6 декември 2012 г. по метода на полустандартизираното face-to-face интервю сред 1000 пълнолетни български граждани в 86 населени места в цялата страна.

Отиде си Георги Калоянчев

Георги Калоянчев. Снимка: Булфото

На 87 години почина актьорът Георги Калоянчев, съобщиха за БТА от Съюза на артистите в България.

Калоянчев е роден в Бургас през 1925 г. Дебютира в киното през 50-те години на миналия век. Ще го помним във филми като „Специалист по всичко“, „Вълчицата“, „Инспекторът и нощта“, „Най-дългата нощ“, „Бон шанс, инспекторе!“.

Емблематична за родната ни кинематография е ролята му на Бай Ганьо.

Ролите му в театъра също са многобройни, като много добре той си партнираше със своята приятелка и колежка Стоянка Мутафова. През 2003 г. излиза неговата автобиография „Жив съм, ваш съм!“.

Актьорът няма любима роля по собствените му думи. Всяка роля започва с любов, с едно и също желание - да стане, и с известен хъс дори. Обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите. . .

Калата, както го наричат колеги и приятели, разсмива десетилетия наред няколко поколения  зрители в Сатиричния театър, сред чиито основатели е през 1957 г. На тази сцена именитият актьор прави големите си роли в пиеси на Маяковски, Гогол, Брехт, Вазов, Ст. Л. Костов, Йордан Радичков, Никола Русев, Станислав Стратиев.

За изключително сполучливи, христоматийни се смятат изпълненията на Калоянчев в "Господин Балкански" на Георги Данаилов, "Големанов" на Ст. Л. Костов, "Сако от велур" и "От другата страна" на Станислав Стратиев, "Дървеница" на Маяковски, "Ревизор" от Гогол, "Неудържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Старчето и стрелата" от Никола Русев. Последната роля актьорът определя като най-успешна, без да омаловажава останалите. За провал смята участието си в "Мизантроп" от Молиер.

Калоянчев споделя мисълта на Волтер, че "театърът е необходимото излишно нещо", защото той е особен вид изкуство - магия и за зрителя, и за актьора. За него удовлетворението е  пълно и когато взривява публиката от смях, и когато я разплаква в трагични моменти. Калоянчев смята, че повече големи успехи е имал с драматични роли, но е набеден за смешен актьор. Не се сърди за това, защото според него комичното се прави по-трудно от тъжното.

Поклонението пред големия български актьор ще е на 21 декември от 12.00 ч. в Сатиричния театър.